Забърза се денят ми неспокоен

 

и все такъв безчувствен, самостоен.

 

Не си задавам хиляди въпроси…

 

Душата изоставена на някой ъгъл проси.

 

 

Накрая този ден забързан, вероломен,

 

ще ме намери ли за пристан по-спокоен?

 

Дали ще скита ей така бездомен

 

и аз със него, просещ, и унил, и недостоен?

 

Св

 

Вдигни очи към мен вдигни очи и моят позитивизъм приеми...
Много усмивки за теб...

Вече е направено!

http://www.vbox7.com/play:e7c980b7

Мерси

Човек преди всичко е сам в целият си живот ,нали за това е личност ! Много пъти ми е минавало същото през мисълта ,е не в стихове ,аз не умея да пиша стихове ,а през дъшата ми е минавало и сама съм си намирала малко покой ! Ще ти напиша нещо обещано тези дни ,а сега те искам щастлив !